Активна работа и активна почивка на мозъка - smarty-kids.bg

Активна работа и активна почивка на мозъка

with No Comments

Какво е общото между дейността на мозъка и пътуването с автомобил?

Представете си, че пътувате по непознати места. Какви емоции изпитвате? Вълнувате се, че виждате нови и непознати земи; любувате се на природата; попивате с всичките си сетива непознатото. Да, това са емоциите и вълненията на хората, които се возят. А как се чувства шофьорът – този, който трябва да ви заведе до избраната дестинация? Дали той има времето и възможността да се наслаждава на пътуването (както вас), докато шофира и мисли за пътя?

Да шофираш и да пътуваш са две различни състояния за вашия мозък.

Когато сте в позицията на шофьори, от вас се изисква пълна концентрация върху движението по пътя и начина, по който управляваме автомобила. Това е свързано с вземане на бързи решения, преценяване на ситуации, поглед в перспектива, пространствено виждане, високи нива на наблюдателност и отговорност. Всичко това си представете как се управлява от вашия команден център – мозъка ви. По време на шофиране мозъкът ви работи на пълни обороти. И така трява да бъде.

Сега си представете, че се возите в този автомобил. Седите си удобно и гледате как се сменя пейзажа през прозореца. Любувате се, наблюдавате, тялото ви се отпуска, мислите ви започват да се освобождават – в началото хаотично, а после се подреждат. Унасяте се – минавате през състояние на релаксация, медитация и сън. През цялото това време мозъкът ви е в съвсем различно състояние от това на шофьора.

Свързано изображение

Идва момент, в който шофьорът се изморява и иска да си почине. Тогава сменяте ролите си – пътникът става шофьор, а шофьорът става пътник.

Отнема известно време на всеки от вас да влезе в новата роля. Това е периодът на адаптация за вашия мозък. Този период винаги в началото е съпроводен с отхвърляне, конфликтност и противоречие. Защо? Защото контролът вече не е във вашите ръце и сте зависими от някой друг.

Да пуснете контрола,  а с него и напрежението, е най-трудното нещо за съвременния човек, който иска да знае и може всичко.

Затворете очи и се отпуснете. Преминете към друг режим на мозъчна дейност.  Мозъкът е мускул, който има нужда от време за активна работа и активна почивка. Когато липсва един от тези ключови моменти, се наблюдава мозъчна дисфункция.

Активната работа без активна почивка води до бърнаут или т.нар. „прегаряне“, а последствията от него са свръхемоционалност, депресия, физическа пасивност, конфликтност.

Активната почивка без активна работа на мозъка води до ниска самооценка, липса на вяра в собствените сили, страх, безпокойство и паника от новото и непознатото, депресия, психическа пасивност.

А сега си представете, че това не е вашият мозък, а мозъкът на вашето дете!

Какво се случва с детето ви, което е от сутрин до вечер в училище? Положението на тялото е седнало. Учителите изискват вниманието и концентрацията им постоянно. Всичко е по график, почивките между часовете са малко. В края на деня чакат с нетърпение родителите си да ги вземат от училище. Т.е. децата са на „работа“ преди родителите си и свършват „работа“ след тях.. Училището не задоволява желанията и потребностите на децата, и затова ги записвате на допълнителни курсове. Така се получава дисбаланс между активната работа и активната почивка, като в този двубой „печели“ активната работа. Психиката на детето „прегаря“ и за да се самобалансира, то става хиперактивно – като реакция на прекомерната мозъчна активност.

А какво се случва с детето ви, което прекарва дните си в легнало положение на дивана пред телевизора или таблета?

Резултат с изображение за kid watching tv

Поток от информация навлиза в мозъка му, който не е узрял достатъчно, за да може да анализира коя информация е полезна и коя манипулативна. Гледането на клипчета и филмчета повишават нивата на хормоните допамин и серотонин – те доставят удоволствие, към което децата се пристрастяват. 

Живеем в свят на изобилие от възможности, но и на предизвикателства. За да успеем да направим най-добрите избори за себе си, трябва да сме готови да се справим и с техните предизвикателства. Все повече на преден план за личността излизат потребностите от умения, отколкото от знания. Знанието е на един клик разстояние, дадена ни е революционна свобода и достъп до нея.

За да се развиваме, ни е нужна провокация – а провокацията идва от житейските ситуации, които изискват умения. Умения като адаптивност, приоритизация, наблюдателност, аналитичност, стратегическо и иновативно мислене, креативност. Съвременният свят е „гладен“ за хора, които могат, правят и създават. Ако днес се погрижим за децата си и ги насочим към уменията, утре ще имаме едни мислещи, продуктивни, амбициозни личности.

Всеки човек може да бъде и шофьор, и пътник – както да контролира и води, така и да се отпусне и да бъде воден. Защото е нормално да не можем всичко, но е страхотно да си го признаем и да потърсим подкрепа. Всичко това важи и за начина, по който учим и възпитаваме децата си.

 

Автор: София Димова

Треньор и преподавател по Ментална аритметика