Как да помогнем на детето да поема рискове в живота? - smarty-kids.bg

Как да помогнем на детето да поема рискове в живота?

Лято е. Със семейството сте на аквапарк. Всичко е прекрасно, докато… детето се качва на най-стръмната пързалка и не иска да се спусне. Не иска и да слиза. Ами сега?

Като родители, какво трябва да правите, когато Вашето дете се колебае да поеме риск? Как можете да го подкрепите и внимателно да го насърчите да опита нещо ново, преди да реши да се откаже напълно? Ето няколко точки ЗА и ПРОТИВ, които можете да изпозлвате, когато помагате на детето да направи скок.

Огледални чувства и съпричастност.

Ако детето Ви е нервно, когато трябва да поема риск, чуйте какво казва то, разберете страховете му, като същевременно покажете съпричастност и насърчение. Опитайте се да кажете: „Виждам по изражението ти, че се тревожиш. Няма проблем да се чувстваш така! Но аз съм тук, за да ти помогна.” Или “Може би не искаш да опиташ това точно сега. Няма проблем. Нека седнем и да погледаме няколко минути.” Да се вслушате в реакциите на детето си и да нормализирате емоциите му, показва, че го чувате и разбирате. Ако чувства, че сте там, за да го научите да приема чувствата си, когато усети подкрепата Ви, ще събере достатъчно смелост, за да опита.

Не го насилвайте, но не се отказвайте веднага.

Принуждаването на детето да прави нещо с тръшкане и крясъци никога не е препоръчително. Децата няма изведнъж да се научат да харесват нещо, нито пък ще бъдат мотивирани да опитат отново, ако са били принудени да правят това, което не искат. Ако накарате детето си да направи нещо, преди да е готово, рискувате да създадете негативна връзка с тази дейност или дори да причините травма. Това може да доведе до дълбоко вкоренени страхове, които трудно да бъдат преодолени в бъдеще.

Можете да намерите баланс между “твърде силен” и “прекалено слаб” с нежни и окуражаващи изказвания като: „Това е трудно, но да се опитаме да го довършим. Нека да си вземем почивка и по-късно да се върнем, за да опитаме отново” или “Може да се чувстваш странно, опитвайки нова храна. Трябва да хапнеш, ако си гладен, но можеш да го изплюеш, ако не ти хареса.” Важно е да останете търпеливи, но все още постоянни.

Помогнете на детето си да овладее положението.

Тъй като новите преживявания изглеждат непредсказуеми и страшни, помогнете на детето да чувства повече контрол над ситуацията, като му давате много възможности за избор. „Можем да пуснем 2 или 3 деца пред нас, а след това ще е твой ред да опиташ отново! Какво избираш – 2 или 3 деца?” Или „Колко минути би искал да изчакаме, преди да опиташ? 4 или 5 минути?” Дори питайки детето си къде иска да стои, да гледа или чака, или дали има нужда от Вашата помощ, ще му помогнете да се овладее и да се чувства по-уверено в ситуацията.

Не се опитвайте да втълпите на детето идеята.

Когато в детето бушуват много чувства, опитите да го накарате да прави нещо, обикновено не са ефективни. Казвайки на детето, че ще го хареса, или че е толкова забавно, или че всичките му приятели го правят, не стига до сърцето на въпроса, който е, че детето е нервно и уплашено. В тези моменти аргументите Ви само ще попречат, вместо да го насърчават. Вместо да се опитвате да „докажете” на детето си колко велико е това нещо, не забравяйте да съчувствате и да се придържате към емоционалното му състояние в момента. Осигурявайки увереност, че ще бъде в безопасност, че сте там, за да му помогнете при нужда и че е добре да знаете какви са чувствата му – това е нещото, което ще го накара да преодолее страха си и да поеме риск.

Изживейте заедно емоцията след успех и помогнете на детето да анализира ситуацията.

След като е изградило смелостта да опита нещо ново, това е повод за празнуване! Отделете няколко минути, за да повторите на детето си какво се е случило: „Беше толкова нервен, за да се спуснеш по онази стръмна пързалка, но го направи! Беше забавно! Сам видя, че е безопасно.” Свързването на точките и преразказването на историята позволяват на детето Ви да събере и създаде своя собствена база данни от преживявания, които да черпят, когато се изправи пред още един риск. То ще си спомни: „Чувствах се по този начин и преди, когато се спуснах по тази голяма водна пързалка и бях добре! Обзалагам се, че и този път ще бъде същото.“ Доверието нараства с опита и Вие можете да помогнете на детето си да събере положителен опит, като го подкрепите при всеки риск.

Не забравяйте, че Вие сте най-добрият пример за детето си! Ако искате да се чувства по-удобно да изпробва нови неща, старайте се да му помагате да оформи отношение към положителните рискове и предоставяйте достатъчно възможности за това.

Детето трябва да разшири границите в съзнанието си максимално и да израстне широкоскроен човек, отворен към предизвикателствата в живота.