Имате тийнейджър вкъщи.
Дете, което вече е пораснало. Дете, което се променя. Променя своя начин на мислене. Променя своите възгледи за живота и околните. Тийнейджърът започва да се превръща във възрастен човек. Човек, който се стреми все повече към самостоятелност и независимост. Започва да търси себе си.
Ето защо възпитанието на тийнейджър е истинско изпитание за всеки родител.
Предизвикателство, пред което всеки родител се изправя. В този дълъг процес на промяна и самоосъзнаване, всяко дете е уязвимо. Сякаш, колкото повече расте едно дете, толкова по-трудно става за родителите да общуват с него и да поддържат близки, приятелски отношения. И не рядко – тийнейджърите изграждат бариера. Между себе си и света на възрастните. Появява се чувството за неразбиране. Детето не вярва, че възрастните го разбират. Не вярва, че те приемат негово мислене, неговите интереси. Това „недоверие“ изгражда огромна стена между детето и родителите.
За да не се прекъсне връзката с детето, родителите трябва да положат усилия. Понякога се налага дори да прибягват до различни психологически трикове.
Често срещан проблем, за който децата не желаят да споделят на своите родители са трудностите в училище.
Случвало ли ви се е, когато сте били тийнейджъри, родителите да ви питат директно: „Как беше в училище?“. Вероятно повечето от вас са отговаряли еднотипно: „Ами добре“.А, задавали ли сте същия въпрос на вашия тийнейджър. Вероятно и вие сте получили същия отговор. „Ами добре.“.Какво ли си мисли тийнейджъра, когато чуе този въпрос? Как възприема този въпрос? Знае ли какво точно искате да чуете?
Днес подготвихме няколко хитри начина да попитате детето си как се справя в училище. Без да му задавате директен въпрос.
На който въпрос напълно естествено е да получите и лаконичен отговор.
⁉️Звучи странно?
Вижте сами!
Задавайте по-интересни въпроси
Ако ежедневно задавате един и същ въпрос на вашия тийнейджър, вероятно ще получите един и същ минималистичен отговор. С времето този въпрос няма да има почти никаква стойност за тийнейджъра, както и отговора му. Опитайте да разнообразите разговора с някои по-интересни въпроси, като например:
„Какво ти хареса днес най-много в училище?“
„Какво правихте по предмета Х?“
„За какво учихте по предмета Х?“
„Какво ви разказа госпожа Y?“
„Кой е учебния предмет, който ти хареса най-много днес?“
„Ако трябва да опишеш деня си в училище с емоджи/емотикон, кое би избрал?“
Когато детето ви отговаря, не преминавайте веднага към следващ въпрос, защото разговора започва да наподобява кръстосан разпит. Това ще накара тийнейджъра да се почувства некомфортно. Да се затвори и да започне да отговаря кратко. Или изобщо да спре да отговаря.
Преди да зададете друг въпрос, обсъдете отговора на детето.
Детето има нужда да разбере, че не го питате машинално, а наистина, че се интересувате.
Споделяйте
Спомнете си времето, когато вие самите бяхте тийнейджъри. Случвало ли ви се е да проведете разговор със своите родители на тема училище, който да бъде еднопосочен. Въпрос-отговор. направете разговора двупосочен. Първо споделете нещо самите вие и чак след това задайте въпрос по темата на вашето дете. Например:
Разкажете забавна ситуация, която ви се е случила през деня. Едва след това попитайте дали нещо интересно се е случило и на него. Можете да споделите нещо, което сте научили, а след това да го попитате дали и то може да сподели нещо интересно, на което да научи и вас.
Можете да споделите история с ваш приятел/приятелка от деня и след това да провокирате детето да сподели нещо интересно за негов приятел/приятелка/приятели от същия ден.
Изслушвайте
Важно е да проявяваме интерес към успехите на детето в училище, но също така и не трябва да забравяме, че нашите тийнейджъри все още прекарват повече време извън училище, отколкото в него.
