Емоционалната интелигентност се отнася до способността на някой да разпознава, разбира и управлява емоциите си.

Хората с добра емоционална интелигентност имат силно самосъзнание: те могат разбират как техните емоции могат да повлияят на тяхното поведение и мислене, особено в стресови ситуации. Например: Ако блъсне вратата на излизане, човекът вероятно е ядосан.

Ако хората могат да определят как се чувстват, могат да се опитат да променят това и да се почувстват по-добре, съответно – да реагират по-спокойно, по-адекватно в различни ситуации. Тъй като човекът е социално същество, по-голяма част от живота и ситуациите ни са зависими от социалната ни среда. Ето защо емоционалната интелигентност и социална интелигентност са тясно свързани.

Социалната интелигентност се отнася до това как човек разпознава, разбира и реагира на емоциите и чувствата на друг човек и как изгражда и поддържа отношенията си.

Слушането, проявяването на съпричастност към другите, споделянето, общуването, разрешаването на конфликти и поддържането на здрави взаимоотношения са все признаци, че човек има силно развита социална интелигентност. Да може да види например гледната точка на някой друг и как неговата гледна точка може да повлияе на това как се чувстват и как се държат.

Изграждането на тези умения в детството осигурява важна основа за добро психично здраве през целия живот на детето и увеличава шансовете им да имат трайни, здрави отношения с хората около тях.

Емоционалната и социалната интелигентност подобряват издръжливостта на човека, помагайки му бързо да се отдръпне от неуспехи и разочарования. Освен това те съдействат за изграждането на добър набор от ценности, като помощник във взаимоотношенията ни с другите. За децата усвояването на тези умения означава, че те са по-способни да създават и поддържат здрави приятелства и да се справят в ситуации на тормоз по положителни и подходящи начини.

Изследванията показват, че децата са по-успешни в училище, когато са емоционално и социално осъзнати.

Освен това е много по-малко вероятно да влязат в неподходяща, опасна за тях среда, тъй като могат да разпознават негативни емоции като тъга, гняв, страх, безпокойство и безсилие.

Какво могат да направят родителите?

Децата не се раждат с тези умения: те ги учат от своите родители, братя и сестри, близки и приятели, докато растат. Доказателствата сочат, че периодът от раждането до ранна училищна възраст е от решаващо значение за развитието на тези умения. Ролята на родителите в изграждането на социална и емоционална интелигентност е от решаващо значение. Те могат да направят много, за да изградят тези умения и да насърчат развитието на децата си.

Моделиране и демонстрация

Един от най-важните начини, по които децата учат поведението и уменията, е като наблюдават родителите си. Моделирането на добро поведение и демонстрирането на здрави взаимоотношения показва на децата как работят социалните и емоционални умения. Родителите трябва да работят за изграждането на собствени силни приятелства и да предоставят добри примери за взаимодействие с хора, както приятели, така и непознати, ежедневно. Да демонстрирате как се справяте с грешки, неуспехи и проблеми също е важно. Наблюдението на подходите ви към тези ситуации може да бъде добра възможност за учене за децата.

Разговор с децата за техните чувства

Децата трябва да могат да разпознават и да назоват чувствата си, за да ги разбират и да общуват. Обучението на много малки деца на думите за техните чувства им дава инструментите да започнат да разпознават и изразяват своите емоции. За по-големите деца, обсъждането на чувства им помага да назоват как се чувстват и ги насърчава да разберат защо се чувстват по този начин. Така засилват емоционалната и социалната си интелигентност. Добре е да говорите открито за собствените си чувства пред или с децата си и да обсъждате как биха могли да се чувстват другите в ситуация на конфликт. Например, с приятел на детето или брат/сестра.

Справяне с емоциите и отношенията

Насърчете децата да наблюдават собственото си поведение и поведението на другите във взаимоотношенията си и дайте обратна връзка, напътствия и похвали за положително поведение.

Обсъдете и проучете положителни и подходящи начини децата да могат да разберат своите емоции и чувства и да реагират на емоциите и поведението на други хора.

Накарайте децата да мислят защо някой може да действа по определен начин, какво биха могли да изпитват и да помогнете на децата да проучат как могат да разрешат конфликт и да се справят с проблеми по начин, който отговаря на техните нужди и нуждите на другия човек.

За по-големите деца, практикувайте и играйте роли как да решите конкретен проблем.

Изграждане на връзки

Предоставянето на пълноценно внимание на децата е изключително важно за изграждането на връзка с тях и изграждането на здрава основа за вашето дете да осъществява връзки с другите. Това е от съществено значение от раждането. Осъществявайте контакт с очите с бебетата, докато ги държите и говорете с тях и отговаряйте на техните сигнали и нужди. Говорете и слушайте децата и ги включвайте в ежедневните дейности. Отделете време за пеене, четене, игри и гушкане и отклонете или изключете разсейванията като телефони или телевизор.

Да присъствате пълноценно в живота на децата и да им давате цялото си внимание ще помогне да развиете тези умения, а също така ще придаде едновременно радостно усещане за внимание и ще оцените напълно компанията на другия.

Значението на играта и четенето

Има все повече доказателства, че играта е жизненоважна за обучението и развитието на детето. Играта изгражда въображение и умения за решаване на проблеми и помага на децата да развият своите емоционални и социални умения. Осигурете на децата много възможности за игра. Дайте им играчки, с които да играят, но също така им позволете да разработят свой собствен начин на игра. Четенето и разказването на истории са важни инструменти за подпомагане на децата да изследват собствените си емоции и да ги накарате да мислят за другите, помага да се изгради съпричастност и състрадание. Поставяйте на децата въпроси за това защо един герой може да прави нещо или как би могъл да почувства случващото се в историята. Това помага на децата да използват тези умения в собствения си живот и отношения.

Това е заложено и в нашата книга с приказки, част от методиката по Бързо Четене (за деца от 7 до 12 години). С всяка история детето преживява различни ситуации с героите и неусетно развива емпатия.

Предлагаме няколко страхотни книги за изследване на чувства, поведение и връзки.

Те могат да помогнат на родителите и полагащите грижи да изследват и работят за развитието на емоционалната и социалната интелигентност с децата. Тези книги предоставят страхотни възможности за деца от различни възрасти да идентифицират емоции и чувства. Също да обсъдят мотивациите зад поведението на други герои и да проучат с родителите какво биха могли да направят в подобна ситуация.

Книгите за Франклин – „Франклин прощава“, „Франклин помага“, „Франклин има нов приятел“ и много други. – Полет Буржоа, Бренда Кларк

Лиско лис и приятели в една сърдита история. – Слави Стоев

Ана Ана. Не ни е страх от тъмното! – Алекси Дормал, Доминик Рок

Защо? Какво? Как? Енциклопедия за най-малките: Весели, тъжни, сърдити. –

А за родителите имаме следното предложение:

Eмоциите. Вълнения… и аз във всички мои състояния! – Сесил Лангоне

Като обобщение, социалната интелигентност е в тясна зависимост с емоционалната интелигентност. Те са изключително важни за себепознаването, общуването с околните и цялостната адаптация към света. Развивайки тези качества, детето е по-вероятно да бъде щастлив, самоуверен човек.