Представете си следната ситуация: влизате в класната стая и виждате две деца в активен физически или словесен конфликт. Каква е първата ви реакция? Дали извиквате силно, за да им привлечете вниманието? Дали се втурвате да ги разтървете? Или викате за помощ? Или може би замръзвате от безпомощност? Именно в такива моменти ненасилствена комуникация може да се превърне в ключов инструмент за овладяване на напрежението и насочване на ситуацията към конструктивен изход.

Тези реакции са напълно естествени – човешки. Все пак, отвъд нашите роли на учители, родители, директори и пр., ние преди всичко сме хора, в които също бушуват емоции – сигнал за собствените ни общочовешки потребности като безопасност, зачитане, доверие, спокойствие, мир и др.

Именно емпатията – връзката между чувствата и нуждите, е същността на философията на Ненасилствената комуникация (ННК) –  мощен инструмент, който ни помага при конфликти. ННК предлага модел за общуване, създаден от американския психолог Маршал Розенберг през 60-те години на ХХ век. Методът учи как да изразяваме чувствата и нуждите си без обвинение и критика; как да чуваме и зачитаме тези на другите, и как да създадем такава човешка връзка между нас, в която разрешаваме разногласията с мир и уважение.

Първата стъпка: Емпатия към себе си

Когато сме свидетели на агресия в училище, нашият приоритет обикновено е физическата безопасност на децата. Но веднага след като я осигурим, имаме да се погрижим и за психическата и емоционалната безопасност на всички замесени. Защото само така можем не просто да погасим пламъците, а да се свържем с онази значима част, която подклажда огъня, и да предотвратим последващо избухване на агресия.

И изключително подкрепящо е да започнем от себе си – да си дадем време да зачетем собствените си преживявания в ситуацията. “В ННК това се нарича емпатия към себе си.”, споделя Боряна Петърнишки, медиатор, обучител, част от екипа на Образователна общност – Варна

Защо това е важно? Защото, само когато признаем (пред себе си или пред другите) собствените си емоции – вероятно на страх, гняв, умора или друго, можем да започнем да възстановяваме вътрешната си устойчивост. А точно те са сигнал за това, което е значимо за нас в този момент – например безопасността, доверието, спокойствието. Свързвайки се със своите чувства и нужди, ние постепенно регулираме нервната си система. И това ни дава необходимия ресурс да влезем в общуването с децата не като „съдии“ или “борци за справедливост”, които въдворяваме ред, а като подкрепящи възрастни, на които може да се разчита за подкрепа. 

Покана да опитате следващия път:

Поемете дълбоко дъх няколко пъти и се запитайте: 

„Какво се случва с мен/ с тялото ми сега?“ (Треперя от гняв!)

„Какво чувствам?” (Изпитвам ужас при мисълта, че можеше да пострада!”)

„Какво е важно за мен точно сега?” ( Нуждая се от подкрепа и спокоен диалог! Важно ми е да допринеса за повече разбирателство в класа.)

„Какво мога да направя в този момент, за да посрещна/удовлетворя нуждите си?”

Втора стъпка: Емпатия към детето

Едно от най-големите предизвикателства при разрешаване на конфликт между деца е да успеем да оставим настрана собствените си преценки за тях (“О, те са неуправляеми!” или “Липсва им всякакво възпитание и уважение към учителя!”). В ННК стремежът ни е да ги видим като човешки същества отвъд техните думи и действия. “Децата, точно като нас, са изтъкани от чувства и нужди.”, казва Деница Стефанова – педагог, фасилитатор, и основател на „Образователна общност – Варна”.

Когато едно дете проявява каквато и да е форма на агресия, то е защото няма друг инструмент, с който да защити себе си или да изрази болката си. Нашата задача е да проявим любопитство и търпение: Какво стои под яростта? Може би нуждата от зачитане – да бъде чуто и видяно със своите преживявания? Или потребност да бъде също толкова значимо, колкото и другото дете? Или от тишина, за да се чувства спокойно?… 

Как да започнем разговора?

Вместо обвинения, опитайте подхождащи фрази:

• „Изглежда ми, че преживяваш нещо много силно. Тук съм.“ (посланието: на разположение съм за това, което се случва с теб)
• „Забелязвам, че в тялото ти има още напрежение от случката преди малко, така ли е? Разкажи ми. “ (наблюдение какво виждаме и покана за разговор)
• „Загрижена съм за теб. Може би ти се иска мнението ти да бъде чуто?“ (директен въпрос с предположение за нуждата на детето)

Това наричаме емпатия към другия. При нея подкрепяме детето да разпознае и да назове своите преживявания (чувства/усещания) и да изясни за себе си какво му е важно – какви са нуждите му. Веднъж добило яснота за тях, може да го поканим да си представи друга стратегия за удовлетворяването им. Такава, в която същевременно зачита и останалите като човешки същества със свои чувства и нужди. 

Как ненасилствената комуникация променя училищната среда?

Прилагането на ненасилствена комуникация в училище или у дома не е просто стратегия за справяне с конкретен инцидент. Това е дългосрочен процес на изграждане на доверие във взаимоотношенията между нас и децата, а така също и между тях самите.

1. Разграничаване на личността от поведението: Детето научава, че е ценно, дори когато постъпката му е довела до проблем или разрив в отношенията.
2. Изследване на предисторията: Всеки конфликт има корени. ННК ни помага да надникнем в историята. Когато осветим нуждите на участниците в ситуацията, има много повече ресурс да успокоим конфликта и да потърсим решение в подкрепа на удовлетворяването на нуждите на всички.
3. Изграждане на пристан: Когато децата знаят, че ще бъдат изслушани без осъждане, те започват да търсят възрастните за разговор, преди емоциите да са ескалирали до физически сблъсък.
4. Развитие на емоционална зрялост: Чрез ННК децата се научават на умения за справяне със своята реактивност, а също и да проявяват емпатия към другите, като разпознават, назовават и зачитат преживяванията им. Това допринася за повече търпение, толерантност, сътрудничество и взаимна подкрепа.

Умение, което се учи с практика

Може би се питате: „Откъде да намеря време и ресурс за всичко това?“. Истината е, че ненасилствената комуникация е умение, което се учи с практика. Това е път, който изисква търпение както към децата, така и към самите нас. Има редица ресурси като книги, видеа, курсове, които да Ви помогнат да вникнете по-дълбоко в същността на този метод.

В SmartyKids вярваме, че емоционалната интелигентност и способността за мирно общуване са толкова важни, колкото и когнитивните умения. Затова подкрепяме родителите и учителите в тази мисия.  

Заключение

Ненасилствената комуникация не е магическа пръчка, а мост, който градим съзнателно. Той ни помага да достигнем до другите, за да се свържем с тях и с това, което е значимо за тях в дадения момент. Зачитайки както своите, така и техните потребности, ние имаме много повече вътрешен ресурс да превърнем конфликта във възможност за свързване, учене и израстване. Когато подхождаме с емпатия, вместо с критика, наказание, снизхождение и пр. други автоматични стратегии,  ние изграждаме доверена връзка с децата и ги учим как да бъдат хора, които търсят градивни начини за справяне в трудна ситуация, основани на сътрудничество с другите.