SmartyKids космическа приказка за деца - smarty-kids.bg

SmartyKids космическа приказка за деца

with No Comments
Смарти в космоса

Нашият приятел Смарти потегли със своята космическа ракета.

Когато той се издигна над Земята, той с изненада видя, че тя е кръгла, като малка точица в пространството. Колкото повече се отдалечаваше, толкова по-малка ставаше точицата и това започна да го плаши. Но той беше достатъчно смел да преодолее страха си и да знае, че това приключение ще му донесе нови знания и продължи към необятния космос.

Докато Смарти летеше със своята ракета около нашата планета и се радваше на красотата ѝ, се случи нещо неочаквано…

Той срещна друг космически кораб. На другия кораб се запозна с други хора и започнаха да разказват различни истории, които са приживели.
Най-много го учуди историята за дракона, който обичал да похапва шипков мармалад.

Смарти летеше към нова планета, искаше да открие нови светове и нови форми на живот.

Когато пристигна, той беше много изненадан от гледката. Всичко в този свят беше наопаки – обитателите ходеха с главата надолу и с краката нагоре.

Всичко, което някога беше чувал за живота отвъд Земята и изглеждаше толкова далечно, непознато и невъзможно, сега беше пред него и сякаш очакваше тази среща. Смарти беше опиянен от гледката и вървеше сякаш насън. Като в приказка, която никога не искаше да свършва.

 И както всичко бе леко объркано, всичко дотук се оказа сън, в просъница се чу звука на будилника. А часовникът злобно звънящ, в стената бе пратен с ряз: Бум-тряс! Добро утро!

Изведнъж…

Едно огнено кълбо се приближи към Смарти и очите му се разшириха,като сателитни чинии!Какво да види? Това не беше обикновено огнено кълбо. Това беше някакъв вид космическа совалка!

Совалката заслепяваше със светлини и беше трудно да се стигне до входа ѝ. Вървейки към совалката, Смарти се подхлъзнал на обелка от банан, паднал и видял, че вместо звезди се виждали понички, които били с глазура от ананас и лимон, поръсени с кристали кафява захар. След това се замечтал за своята любима, която живеела на друга галактика. След което си помислил “Само ако можеше да съм там и заедно да си направим за хапване вкусни бургери”.

Смарти включи турбодвигателите на космическия си кораб.

В този миг цялата кабина заблестя от светлините на безбройните бутони за управление на корба. Смарти затегна колана си и потегли към първата си цел – Марс!
Дали има живот на Марс…?

В този момент Смарти много огладня и реши да похапне от своята космическа храна, мечтайки за бургери. Тогава, в белезникавата космическа мъглявина забеляза трансгалактическа закусвалня за стопаджии.

Там Смарти срещна старите си приятели, с които бяха прекосявали светлинни години вселени и светове.

Там беше Бобчо Хънгри, който обичаше да си похапва и често правеше белички, но поради неговите лакоми умения успяваха да се измъкнат от злите клопки на инвазии от извънземни бургери. И също така срещна и Брейв Койота, който беше смел и не малко пъти им пазеше гърба и се хвърляше сам срещу опастността, за да спаси своите другари. Както и Малчо и Лъки – неразделните близнаци, които нямаха нищо общо помежду си, единият беше мъничък, срамежлив и често му се случваха лоши нещица, но сърцето му беше по-голямо и от най-големия човек. Често помагаше без да иска нищо в замяна. А брат му – Лъки, който винаги имаше късмет, се възползваше от добрите възможности и винаги споделяше своя късмет с другите и никога не оставяше брат си, когато имаше лош ден. И така Смарти срещна много стари свои приятели в трансгалактическата закусвалня. Някой помнеше добре, други бледо, но важното е че той усещаше, че не е сам в тая огромна вселена. Винаги можеше да разчита на своите приятели. Да, Смарти не беше сам! – Хубаво е да имаш, приятели! – каза си той. – А най-добрите са тези, които винаги ще ти помогнат в беда! Не трябва да го забравям…

Пътешествието щеше да продължи дълго, но си струваше.

Червената планета се виждаше в далечината. Пътят беше осеян с цифри, така, че трябваше просто да ги следва. В далечината се виждаше целта, но задачките искаха някой да ги реши. А Смарти беше добър по английски език, не по математика! Затова реши, че може би ще му бъде от помощ, ако се разрови в багажа си и си намери стария абакус, който учителката му Ивона му беше подарила някога. Къде ли го беше пъхнал? А, ето го! Как се смяташе с това сметало? Имаше нужда от помощ! Смарти Кики, къде си? – призова Смарти! И – О, чудо!!! Някакси Кики се появи в ракетата и започна да пресмята поредиците от цифри, които се точеха покрай ракетата. Смарти бързо си припомни как се работи с абакуса и пое цифрите отляво, а Кики – тези от дясно. Ракетата ускори когато спокойствието го превзе! Кики бе до него и цифрите не бяха страшни.

И така Смарти беше щастлив. Не спираше да препуска и да обикаля всички планети.

Докато препускаше, Смарти си мислеше за живота на Земята и за това колко по-лесно би било всичко, ако правилата се спазваха.
Смарти осъзна колко много трябва да ценим и пазим планетата си. Обеща си, че след като се прибере, ще започне да прави промени в своето ежедневие ще започне да раздава още повече усмивки и ще разказва за своите незабравими, забавни приключения в Космоса.
И така Смарти започнал нетърпеливо да отброява времето до завръщането си на Земята.

Край!