Случвало ли ви се е да изпитате силни емоции докато гледате трогателен видеоклип или пък четете книга?

Съпричастността е едно от най-чистите човешки чувства.

Изпитваме я, защото по някакъв начин се чувстваме тясно свързани с емоциите на другите, с техните преживявания, проблеми и радости. Защото се чувстваме съпричастни.

От какво най-много има нужда едно дете? Да се чувства разбрано!

Как да му помогнем?
Като го изслушваме внимателно и проявим загриженост към проблемите му, като изразим съпричастност.

И тук идва големият въпрос.

Как да изградим в детето чувство на съпричастност?

Как да му помогнем да го развие?

Родителите са първите и най-трайни учители на всяко дете.
Ето няколко обикновени начина, които ще ви насочат как да развиете съпричастност у детето си:

Помагайте на детето си да назовава чувствата си.

Разбирането на собствените чувства е първата важна стъпка към разбирането чувствата на другите. Затова споделяйте на детето своите. Когато родителят говори за своите чувства и ги признава на детето, той създава условия за съпричастност. Споделяйте с детето си дори и малките прояви на доброта, за това как може и как се чувстват другите хора и защо. Това им помага да започнат да мислят за емоциите и гледната точка на другите.

Позволете на детето да се грижи за растения и животни.

Тази грижа помага на децата да разберат ролята, която играят, за да помогнат на друго живо същество да оцелее, да процъфтява и да бъде щастливо. Може би един от най-простите начини да помогнете на детето си да развие чувство на съпричастност е чрез четенето на книги заедно, докато детето се учи да свързва чувствата и действията си с любимите си герои и истории.

Използвайте: “Разбирам те, че…”, “Разбирам какво чувстваш”

Съпричастността включва и крачка напред с въпроса “Как мога да помогна?” Не пропускайте. Благодарете на детето всеки път.

Нека кажем и защо е важно за детето да има силно развито чувство на съпричастност:

• Помага му да изгради чувство на сигурност както и по-стабилни взаимоотношения с другите деца.
• Насърчава толерантността и приемането на другите – разбира, че другите хора може да имат различни чувства от неговите и гледна точка от неговата.
• Помага му да регулира своите собствени емоции и реакции.
• Създава умението да се поставя на мястото на някой друг и да си представи как се чувства.
• Помага му да си представи какво действие или реакция може да помогне на човек да се почувства по-добре.
• Ползите от емпатичното мислене се вливат и в живота на възрастните.

Съпричастните възрастни може да имат:

• По-големи успехи в личен и професионален план.
• По-добра способност да разбират другите, като клиенти или колеги
• Повече успехи на ръководни позиции.
• По-добро справяне с конфликти в работата и извън нея.

Съчувствието не е усещане, с което ние, хората се раждаме. То се развива през целият ни живот. Колкото по-рано започнем да градим чувството за съпричастност в децата, толкова по-добре ще бъде за него.
И не забравяйте – никога не е късно да започнете да градите чувството на съпричастност в детето. И никога няма да е излишно то да е повече.

Истината е, че най-мощното средство за изграждане на съпричастност у детето е нашата собствена такава.